Белчо и Сивушко

Тесла Модел У продължава да е най-успешната електричка в своя клас. Стана така, че преди година се сдобих с първия в България Juniper Launch Edition, а скоро след като пуснаха и икономичната версия, го смених с пак първата такава в нашенско. Ето и впечатленията ми от новия модел.

“Премиума” нарекох Сивушко, заради цвета. За една година и 40-ина хиляди километра разбрах, че не е точно моето возило, твърде мощно и бързо, а и леко каръшко за мен и затова му намерих нов стопанин. Оказа се, че сроковете на доставка на икономичната версия са дълги и помолих Светльо от EVRent да удари едно рамо с намирането на някоя демонстрационна кола. Изскочиха 2 австрийки и веднага предплатихме едната – бяла Модел Y Standard, на 3 месеца и 6 хил км за 39 хил евро. Естествено, веднага я кръстих Белчо и след 3 дни по обяд потеглихме от Тесла Виена. Валя ни сняг и дъжд, имаше си и задръствания в Унгария. Оставих Светльо в Севлиево и до обяд регистрирах Белчо в КАТ.

Пътуването:
– 1,470 км, 238 кВч ток, средно 16 кВч или 6 евро на 100 км
– почти 18 часа, от които близо 16 на път със средна скорост 93 км/ч
– 5 зареждания, малко над 2 часа, защото за всеки случай зареждахме почти до 100%, но пък тъкмо оставаше време за хапване и тоалетна.

Ето накратко моите любителски впечатления от икономичния модел:
– Изглежда една идея по-висок, може би заради гумите.
– 18-цоловите AeroPhoto ме изненадаха приятно, возията не е толкова мека като на Premium, но комфортна и по-добра от досегашните модели.
– Батерията е 60 кВч LFP. Номинално зарежда с максимум 175 кВ, реално видях и 190, а като цяло от 10 до 80% зарежда по-бързо от NMC батериите. Тройката на съпругата ми е с такава и за 3 години и 50 хил км все още не съм забелязал деградация. А 6-7 хиляди цикъла на зареждане означава, че батерията ще надживее колата.
– Реалният пробег е около 450 км на дълъг път при добри условия.
– Двигателят от 300 коня е пъргав, освен ако не държиш на светофарни гонки.
– Звукоизолацията надмина очакванията ми, дори и със зимни гуми е близко до “Премиума”.
– Стъкленият таван е облицован, което за мен е плюс, тъй като не се налага да го закривам със сенници.
– Аудиото не е топ, но е на обичайното добро ниво.
– При фрънка според мен излишно са спестили малко пари от покритието, добре, че не го ползвам често.
– Седалките са Алкантара, нагласят през екрана и се свиква лесно.

Накратко, с цената от 41 хил евро, базовият модел определено си заслужава да се раглежда като опция на Premium Performance, който пък е 22 хиляди по-скъп.