След измамите с биогоривата и улавянето на СО2, в третата серия на “Greenwashing” ще поговорим за индулгенциите, наречени въглероден офсет. Наглед разумната инициатива е параван за сериозни злоупотреби, защото този бизнес надхвърля 1 трилион долара ежегодно. В него има хиляди продавачи и купувачи, но липсва единен контрол и това води до чести злоупотреби.

Когато с производството си някой замърсява природата с СО2, справедливо е да плаща глоби, за да бъде стимулиран да го направи по-чисто. Но има и друга възможност, да си купи въглероден офсет, сертификат за СО2, премахнат или почистен от друга организация, който компенсира неговото замърсяване чрез засаждане на растителност, утилизация на метан, развитие на ВЕИ и прочие. Така вместо вредителят да мисли за намаляване на замърсяването, фокусът често се измества към формално изчистване на техните емисии и едва 1/6 от тези офсети реално помагат.

Офсетите се основават на презумпцията, че намаляването на СО2 на едно място неутрализира емисиите на друго и така това може да се прави там, където е най-евтино. Има и действително ефективни инсталации за улавяне и складиране на СО2, но те са твърде скъпи и затова са малко и предимно с цел PR.

Декарбонизацията на тежката промишленост е сложен и скъп процес. Офсетите дават бързо и евтино решение, представяно като въглеродна неутралност, а допълнителните разходи се начисляват към крайната клиентска цена.

“Нетна нула” е обещание, че фирмата няма да увеличава СО2 в атмосферата. Това не означава, че ще спре да емитира, а само, че ще купува офсети, така че някой друг да ги намалява вместо нея. Така се стига до абсурдни ситуации, когато големи петролни компании обявяват, че ще станат въглеродно неутрални до 1-2 десетилетия, а това е възможно само, ако бъдат затворени.

Често използвани измами с офсети:

– Вече съществуващи гори се вписват като специално засадени за офсет.

– Горски масиви се обявяват за заплашени от изсичане, а такава опасност няма.

– Спестени емисии се преувеличават поради липса на контрол и единен стандарт.

– Формална финансова поддръжка на ВЕИ проекти, които така или иначе се случват, защото са печеливши.

За съжаление, в момента доста от тези индулгенции просто позволяват на големите замърсители да “изпират” репутацията си без реални намерения да стават все по-чисти. Решението е очевадно, нарича се ВЕИ, но фосилните компании продължават да се борят с всички сили и средства да отложат неизбежния край.

Свързани статии:

Водното подово вдига прах? (статия) Септична яма или пречиствателна станция – какво да избера (статия) Сериал „Батерии“ – No 3 – Гравитационни (видео) Термопомпи – видове и особености (видео)