В очакване на студовете – дърво срещу бетон и тухла (статия)

Последните 6 години живях в тухлено-бетонен апартамент с добра изолация и дограма на отопление с термопомпа въздух-вода и бях доволен както от отоплението, така и от цената – 13 лв/м2 годишно за всичко, включително подово отопление, бойлер, електроуреди и осветление. През пролетта се преместихме в новата къща в околностите на София. Тази зима ще ми е първата тук и с любопитство очаквам да дойде зимата, за да видя как ще се справи дървената къща с ниските температури. През септември след края на летния сезон извиках човек от фирмата за профилактика на термопомпата (земя-вода) с подово отопление и подгряване на 300 л бойлер. Нагласихме системата да започне да работи когато външната температура падне под 15С и вътрешната под 20С и зачаках. Октомври дойде и отмина и температурите си бяха височки, та термопомпата така и не се включи. Ноември вече докара ниските температури и сега са нощем около нулата, а денем до 10С. Ежедневно преглеждам термометрите по стаите и чак тази сутрин видях да показват 20С, само че стенните датчици на термопомпата имат малко по-високо мнение за вътрешната температура –> 21-22С, та термопомпата продължава да лентяйства и явно ще трябва да почакам още.

Може би тук е моментът да обясня, че този резултат всъщност не ме изненадва, а си е напълно закономерен, тъй като така бях планирал и самата къща от самото начало. Къщата е дървена, тип “сандвич” външни стени 36 см и вътрешни – 17 см със сертификат за енергийна ефективност клас А. Външните стени, покривът и подът имат коефициент на топлопреминаване <0.15 W/m2 K. Прозорците, естествено, са с по-голям коефициент (0.8 W/m2 K), въпреки че са 11 камерни и с троен стъклопакет К/Б/Е, т.е. всеки от трите слоя по различен начин способства за улавяне и задържане на слънчевата топлина вътре в къщата. Поради хубавата гледка на околностите, държах къщата да има големи “френски” прозорци с височина 2.40 м от пода почти до тавана – общо 28 м2 в хола са и за да компенсирам по-лошите термоизолационни свойства на прозорците, проектирах хола така, че половината от стените му бяха прозорци, но ориентирани на Изток, Юг и Запад и така през целия ден вътре влиза много слънце и в къщи го наричаме “аквариум”.

Между другото, дори и при облачно време, немалка част от слънчевата енергия достига до земята и продължава да я затопля. В резултат, дори и сега към края на ноември, температурата в аквариума продължава да е между 21С сутрин рано и 25С след обяд и термопомпата все така продължава да очаква включване. Дотук определено съм много доволен от естественото отопление на къщата, а още по-доволен съм от факта, че строежът й „до ключ“ (без мебелите) ми излезе около 2 пъти по-евтино на квадратен метър, отколкото апартамент в средно добра локация в София.