Напоследък чувам, че токът поскъпвал заради соларите, та реших да проверя сам дали наистина е така. Оказа като в стария виц, “Филмът не е шведски, а съветски и не е любовен, а военен!” Ето данните за последните 7 години на бурен соларен растеж у нас.
През 2019 инсталираните солари са с мощност 1 GW, а цената на тока за бита е 191 лв за MWh.
Сега соларите са 7 GW, а цената на тока е 269 лв. Само че, когато сравняваме цени отпреди 7 години, трябва да отчетем и инфлацията, която за периода е била 49% и сегашните 269 лева са равни на 180 през 2019. Излиза, че битовият ток не е поскъпнал, а е поевтинял спрямо инфлацията.
Нека разгледаме цената на тока на свободния пазар. През 2019 е била 114 лева за MWh, а сега е 270, или коригирана с инфлацията – 181 лева, т.е. борсовата цена все пак се е увеличила с 60%. На какво се дължи това?
В часовете, когато ВЕИ не могат да покрият целия нужен ток, на пазара влизат по-скъпи фосилни централи и в този момент най-скъпата цена определя и останалите. В Европа за такива цели основно се използват централи на газ и затова борсовата му цена силно влияе на цената на тока. През 2019 на TTF-пазара цената е 29 лв/MWh, а токът – 114. През 2022, когато Русия рязко намали доставките на газ, цената му скочи до 260 лв/MWh и токът също скочи до 594. След като кризата отшумя, борсовата му цена постепенно се върна надолу, последвана и от цената на тока.
За сравнение, в Словакия 2/3 от тока идва от АЕЦ, а от соларите са едва 4%, но ситуацията е същата като у нас.
Излиза, че:1. Битовият ток в България не е поскъпнал през последните 7 години повече от средната инфлация.
2. Поскъпването на борсовия ток е свързано с цената на газа, а не с количеството солари.
Следователно повече соларни мощности означава по-малко часове, в които скъпи фосилни централи определят борсовата цена.
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.