След всеки клип за електрички, получавам стотици коментари с твърдения, че батериите не се рециклират. Затова направих клип с обективни данни по темата, за да проумеят повече хора, че батериите не се заравят в земята не само заради екологията, а и защото металите в тях струват доста пари. От тях се правят нови батерии, за разлика от ДВГ, които изгарят горивото еднократно, неефективно и замърсяващо.
Предварителна обработка
Всички батерии се събират и сортират като големите първо се разглобяват и след това се раздробяват в огромни шредери. Мощни електромагнити извличат желязото, алуминия и медта. С филтри се отделят пластмаси и хартия, както и финния прах, съдържащ литий, собалт и никел, наричан “черна меласа”.
Извличане на металите
Хидрометалургичният способ е най-разпространен. Черната меласа се разтваря в киселина, при което различните съединения се разпадат на отделни метали. След това те се извличат въз основа на специфичните им химически свойства чрез различни разтвори или чрез йонен обмен в специални активни сита. Степента на рециклиране е над 90% и затова този метод е най-разпространен и рентабилен.
При пирометалургичния способ, металите се загряват и разделят според тяхното относително тегло и температура на топене. Методът е познат отдавна и лесно се мащабира, но изисква доста енергия. Степента на рециклиране е по-ниска и затова се използва по-рядко, основно при рециклиране на отпадъци от производството на батерии, които са предварително сортирани по химически състав.
Има и друг процес, наречен директно рециклиране, който не разгражда атериалите, а запазва химическата им структура. Той е потенциално още по-ефективен от хидрометалургията, но е сравнително нов и тепърва трябва да се усъвършенства.
Накъде върви рециклирането?
Батериите съдържат скъпи стратегически суровини. Литий, никел, кобалт и графит не са просто зелени материали, те са индустриални ресурси, например “черната меласа” струва над 6,000 долара на тон. Днес около 200 завода разполагат с капацитет над 1 милион тона годишно, но той е далече от запълване поради липса на достатъчно много стари батерии. Обичайният живот на съвременните автомобилни батерии е поне 10-15 години, така че първата по-сериозна вълна за рециклиране ще дойде след около 10 години и рециклиращите заводи с нетърпение я очакват.
Накратко, можем да гадаем технологични чудеса ни е подготвила тази индустрия в близкото десетилетие и да ги очакваме с нетърпение, без да се притесняваме за екологията.
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.