Наскоро излезе информация, че се подготвя промяна в ЗУТ (Закон за Устройство на Територията), според който септичните/изгребни ями за събиране на отпадните води на къщите в селища без канализация, ще трябва да бъдат заменени със собствени пречиствателни станции. Септична/изгребна яма се допуска единствено за постройки във вилни зони. Предложението в момента е подложено на обществено обсъждане и трябва да бъде внесено в спарламента. Ако влезе в сила този закон, това несъмнено би била сериозна промяна в бита на стотици хиляди българи, изискваща съответна инвестиция. Несъмнено фамилната пречиствателна станция е много добро решение, въпросът е доколко може да се изплати във времето поне при нови постройки. Затова реших да представя кратък обзор на двете алтернативи и сравнение между тях.
Според данни на НСИ (Националния Статистически Институт) в България в момента има 5,000 села и едва 3.2% от тях се радват на благото на канализацията. Градовете са 257, но едва половината от тях са с частично или напълно завършена канализация. След присъединяването ни към Европейския Съюз доста европейски програми бяха изхарчени по създаването на общински пречиствателни станции, но въпреки това днес около 2 милиона българи все още живеят без канализация, в това число дори и в София все още има множество квартали.
СЕПТИЧНА/ИЗГРЕБНА ЯМА
Това е основният способ за справяне с отходните води в българските села. Изкопавала се яма, чиито размер зависи от големината на домакинството, пропускливостта на почвата и наклона на терена. След това дъното и стените на ямата се зазиждат с камъни. Отпадните води се отвеждат с тръби в ямата и твърдите отпадъци се утаяват на дъното, а водата постепенно се просмуква през стените и попада в почвата наоколо, поне при тези, които са късметлии да имат подходяща почва. Ако почвата е трудно пропусклива, малко под горния ръб на ямата се слага тръба, която да отвежда под наклон водата към близкото дере или към попивателно поле наоколо, където тя постепенно да може да се разсее. Ако почвата е пропусклива, водата се отвежда в някакво попивно поле под земята, където постепенно се просмуква надолу, а твърдите отпадъци периодично се изхвърлят.
Има няколко алтернативни начини за правене на септични/изгребни ями, започвайки класическите старовременни ями, зидани с камъни, минавайки през бетонови конструкции и стигайки до различни готови съдове от пластмаса, които предлагат и по-усъвършенствани методи за гравитачно отделяне на твърдите фракции чрез преминаване на водата през няколко камери.
По закон, обаче, изхрърлянето на отпадната вода и забранено поради риска от замърсяване на подпочвените води. Затова и септичните ями официално се наричат изгребни ями и по закон водата и отпадъците в тях трябва периодично да се изпомпват от специализирани фекални машини, т.нар. лайнарки. Средният разход на вода на човек е 5 м3 на месец, следователно едно 4-членно домакинство произвежда около 15-20 м3 отпадни води месечно. Типичен размер на септична яма е примерно 2 х 2 х 2 м, т.е. 8 м3. Дори и да се направи яма с обем 20 м3, формално тя би трябвало да се чисти ежемесечно, което си е сериозен разход, имайки предвид, че едно посещение на 20м3 лайнарка струва около 200 лева.
Предимства
– Това е най-евтиният начин, особено ако се изпълни самостоятелно, със средна сръчвост и повечко мазоли, ямата може да се изкопае и на ръка и да се направи или с бетон или камъни. При наемане на външен изпълнител, цената с монтаж може да достигне 3-4 хиляди лева за 3-5 камерни септични ями с обем до 5 м3.
– Инсталацията е бърза, в рамките на ден-два, като единствено при пластмасовите септични ями може да се наложи предварително да се прави бетонова основа в зависимост от характера на почвата, а при бетоновите трябва да се направи подложка от различни каменни фракции.
Недостатъци
– Скъпа поддръжка, ако трябва да се спазва закона. Както вече споменах, по закон, септичната яма трябва да не пропуска и съответно да се източва често, горе-долу веднъж месечно за 4-членно семейство, което означава над 2,000 лева годишно. Друг е въпросът, че в момента на практика никой не прави това и всеки търси самостоятелно спасение за отвеждане на водата, било чрез просто попиване в околната почва, било чрез отвеждане под наклън в канали, деренца, поточета и т.н. Но мисля, че тази практика постепенно ще бъде ограничавана все повече с тенденция за заменянето и с домашни пречиствателни станции.
– Мирише, най-просто казано! Неизбежно е, особено през горещите месеци, септичната яма си мирише. Има изисквания на какво отстояние може да се прави от дома и от границите на парцела, на това също не се спазва особено, дори и при новите строежи с размер на къщата до 100 м2. В доста села тези води се отвеждат направо чрез канавки и съответно през лятото селото си намирисва сериозно.
– Замърсява почвата. Отпадните води, дори и почистени от твърдите отпадъци, съдържат доста органична и неорганична химия, която се просмуква в почвага на двора. При по-плитки подпочвени води, това може да доведе до тяхното замърсяване, което може да доведе и до замърсяването на околните водоизточници – сондажи или кладенци. Предлагат се различни препарати за подпомагане на процесите на утаяване и пречистване, но това не променя проблема с потенциалното замърсяване.
ДОМАШНА ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ
Това е неизбежното бъдеще на селищата без канализация. В Европа вече е задължително за всички нови строежи и постепенно се променя и за старите. За какво всъщност става дума?
Най-общо, това е съоръжение, което чрез използването на различни филтри и/или химическа и/или биологическа обработка почиства отпадните води до необходимата степен. Обичайно почистването е на етапи: е механичен (гравитачен или филтрационен) и след това химичен или биологичен (с аеробни или анаеробни бактерии).
Повечето хора си представят големи и сложни съоръжения които пречистват отпадните води до степен да бъдат с чистота на нивото на водата в природата. Вярно е, че има и такива промишлени съоръжения, които се използват за пречистване на отпадните води в селищата, където има изградена локална канализация. Тук, обаче, ние ще обсъждаме друг тип пречиствателни станции с доста по-малък капацитет, предназначени за единични обекти в населени места, където няма канализационна мрежа – индивидуалните пречиствателни станции. Това са компактни съоръжения с размер приблизително равен на септична яма, които могат да се различават по типа на процесите, с които пречистват. За практически цели можем да ги разделим най-общо на два типа:
– станции, при които пречистването се извършва с помощта на консумативи, най-често различни микроорганизми, които периодично се слагат в станцията; при което по-често се появява необходимост от периодичното почистване поради натрупването на повече активна утайка, примерно веднъж на две години;
– станции, при които не е необходимо влагане на допълнителни материали, защото използват по-нови технологии за пречистване чрез аериране, при правилно оразмеряване и ползване необходимостта от изпомпване при тях е ориентировъчно веднъж на 3-4 години.
И двата вида използват също пречистване и утаяване по гравитачен метод, като твърдата/тежката утайка се отлага в отделна секция на дъното. И двата вида използват каскадно преминаване на водата през различни секции и компресор, който вкарва въздух в различните камери с цел ускоряване на процеса на пречистване. Крайният резултат и при двата вида е вода, която може да се използва за поливане или просто безопасно да бъде разпръсната примерно из разливно поле на двора.
Предимства
– Към настоящия момент това е най-ефективният начин за пречистване на отпадните води за индивидуални обекти. Технологията е отработена и отдавна е масова практика в цяла Европа, където вече е задължителна, което вероятно ще се случи скоро и у нас.
– Не миришат и са екологично съобразни.
– Има достатъчно широк избор на производители, марки, капацитети и технологии на почистване.
– Инсталацията е не е трудна, изисква се единствено предварително изкопаване на яма за инсталирането им с бетонова основа, върху която да легне съдът (вертикален или хоризонтален цилиндър/и).
– При правилно използване, използването е необходимо обичайно веднъж на 2 до 4 години в зависимост от вида на станцията и интензивността на използването им.
Недостатъци
– Сравнително по-скъпи са от септичните ями, например една добра пречиствателна станция за къща с 4-членно семейство струва от 4-5 до 7-8 хиляди лева заедно с монтажа.
– И двата вида станции се нуждаят от електричество за захранване на компресор, който периодично вкарва въздух, необходим в процеса на пречистване.
– Станциите, които изискват постоянно добавяне на микроорганизми, изискват и допълнителни редовни разходи за закупуването на необходимите съставки, което може да е немалко перо.
Използването на септични ями в най-различни формати е многовековна традиция в България. Но светът се променя, а с него неизбежно трябва да се променяме и ние. Новите технологии предлагат нови и по-добри решения и в случая с почистването на отпадните води индивидуалните пречиствателни станции скоро ще станат задължителни и у нас, така че е по-добре още отсега да се подготвим за това, поне когато става дума за нови строежи и да го имаме предвид, когато искаме да копаем нова яма или да ремонтираме/преместваме стара.
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.