Гигакастинг се нарича процесът, при който автомобилът се произвежда от няколко отливки под налягане от няколко хиляди атмосфери като по този начин се заменя сглобяването му чрез заварка, болтове или нитове от няколко стотин най-различни части. Тесла въведе този начин на производство чрез отливки още преди няколко години и продължава да дърпа все по-напред в тази нова технология, като вече достигна до кола от 2 отливки при налягане от 9,000 атмосфери.
Тази седмица френската автоиндустрия започна да негодува срещу гигакастинга на Тесла, като начело на вълната застана шефът на Магна, който вчера в интервю заяви, че френското правителство трябвало да забрани продажбата на Тесла във Франция, защото автомобилите били опасни:
- за бюджета на потребителите – при нарушаване на единната структура на тялото на автомобила, тя не можело да се поправя и съответно колата трябвало да се сменя с нова
- за природата – защото в такива случаи с невъзможност да се оправи шасито, щяло да се изхвърлят много повече автомобили, отколкото при изградените по класическия метод.
Очевидно е, че подобни твърдения са „изсмукани от пръстите“, но за добрия ред все пак си струва да се изкоментират:
- При сериозна деформация на шасито на автомобила, класическата сглобка също подлежи на изхвърляне. Ако е възможно да се ремонтира чрез заваряване, същото е възможно и при гигакастинга.
- Следвайки т.1., става очевидно, че и т.2. е даже безпредметна. Даже, теглото на шасито при Гигакаст е значително по-ниско от това на класическите френски електромобили, така че всъщност „рисковете“ от прекомерно изхвърляне на отпадъци са значително по-малки. Да не говорим пък, че и в двата случая това е метал, който се рециклира на 100%.
Какъв им е проблемът на французите?
От чисто технологична гледна точка, гигакастингът е с класи над класическото производство – много по-бърз, много по-голяма структурна стабилност и по-ниски производствени разходи. Неслучайно и Модел 3, и Модел У заемат първите места в класациите на NCAP за безопасност и то далеч пред всички следващи ги ЕМ – с 95% резултат, при условие че за максималните 5 звезди се изискват 90%. За сравнение, най-продаваната и най-нова френска електричка, Рено Зои, има само 1 звезда…
Проблемът на французите с гигакастинга е, че преминаването към него изисква огромни капиталови разходи и преустройство на цялото производство, което означава много пари и дълго време, които могат да се оправдаят само при достатъчно големи обеми на производството, каквито те засега не вииждат как биха могли да достигнат.
Други производители, обаче, вече видяха, че това е бъдещето и бързо започнаха да се преустройват. Водещите китайски производители вече започнаха да поръчват оборудване на мегакастинг и планират до 2025 да ги внедрят. Волво също се присъедини към новата вълна. Даже и Тойота, въпреки целия си досегашен песимизъм към ЕМ, съобщи, че също планира да премине към тази технология до 2025-2026 и вече е поръчала съответно оборудване. Започва да става ясно, че настъпва време разделно, който успее да се преустрои към новите реалности, ще има шансове да продължи да се бори за право да съществува, който не успее – ще замине в небитието, при това доста по-бързо, отколкото си представяме в момента.
И точно на тези неудачници им остава единствено да се жалват и да молят държавата да изгони конкурентите и да им осигури държава, в която те да определят колко ЕМ да поризвеждат и на какви цени да ги продават на местните потребители. Ако такова нещо можеше да се случи, крайният резултат е ясен още отсега – скъпи и неконкурентни продукти, но слава Богу, в пазарно ориентираното общество това не може да се случи. А иначе френските автопроизводители имат право да си мрънкат, че и да си помечтаят, както се казва „Гладна кокошка просо сънува.“











Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.