​Екологията е полезна както за здравето, така и за джоба.

, , ,

Еко, Ико, или и двете (статия)

Публикувано от

Доста хора не правят разлика между разходите като еднократна стойност и общите разходи за дълъг период. Не съм достатъчно богат, за да купувам само по критерий „евтино“ и съм свикнал да оценявам разходите за всяка значителна покупка въз основа на период не по-малък от 10 години. Този подход съм използвал цял живот, включително и при този проект.

1. Концепцията
Доскоро живеехме в апартамент в Кръстова вада, но там стана пренаселено и презастроено (за моя вкус) и решихме със съпругата да се изнесем в близките околности на София, тъй като децата пораснаха вече, а и работата ни не изисква постоянно присъствие в София с фиксирано работно време. След доста подробен оглед на северната част на Софийско поле се спряхме на Долни Богров – малко и симпатично селце с налични свободни парцели в регулация и на максимум 15 минути с кола от центъра на София. Търсехме парцел около 1 дка, но в крайна сметка намерихме и харесахме по-голям (2,1 дка). Може би поради факта, че повече от 25 години работя за шведската тежка индустрия, от самото начало бях решил, че искам проектът да е прагматична комбинация от „Еко + Ико“. Задачата беше да построя къща, която:
– на базата на новите технологии да е енерго ефективна (енергоспестяваща) и евтина за експлоатация (ток, топлина, охлаждане и т.н.);
– да е безопасна и лесна за поддръжка (тъй като по-млади няма да ставаме) и по възможност красива;
– да има 4 спални (тъй като имаме 4 деца, макар и разпръснати по цяла Европа);
– да не надхвърля текущата цена на 1 м2 за конвенционалното жилищно строителство.
Крайният резултат от целия проект определено достигна, а и надхвърли предварителните ми очаквания. Получи се високо енергоефективна къща с квадратура 260 м2, с цена малко над 1000 евро на м2 при завършеност „готовност за внасяне на мебелите“, включително сериозна сума за подово отопление и термопомпа „земя-вода“. Това е много по-ниско от текущата пазарна стойност на апартамент в София с добра локация „на тапа“, въпреки че по принцип е доста строежът на еднофамилно жилище е доста по-скъп на м2 от покупката на апартамент. Допълнителните работи и конструкции по двора погълнаха доста средства, но то това си е неизбежно предвид цялостната концепция и големия двор, а и всички са икономически изгодни в дългосрочен (10 години) план.

2. Къщата
След оценка на плюсовете и минусите на различните налични технологии за строителство и тяхната цена, стигнах до къщата с дървено-панелна конструкция. Голямото място с почти нулева денивелация доведе до естествения избор на едноетажна едноскатна къща с южно изложение за повечето жилищни помещения и големи френски прозорци директно към двора. Изискването ми към проектантите беше високи топлоизолационни стойности както за стените, така и за пода и тавана да са приблизително еднакви, за да не се губи излишно енергия за отопляване и охлаждане.
– Покривът: плосък едноскатен с наклон от север (300 см) на юг (270 см), тъй като основната фасада (хол и 2 спални са обърнати на юг към полето: хидроизолация , дървена обшивка, летвена скара, изолация PAVATEX ISOLAIR 3.5 см, дървена конструкция 20 см, вградена минерална топлоизолация 20 см, OSB 1.2 см, гипсокартон 12,5 мм. Таваните са окачени на 2 нива (265 и 260 см).
– Основи и под: армирани ивичести основи със средна височина на цокъла 25 см, съответни фракции (едра и дребна, хидроизолация, армирана бетонова плоча 15 см, отново хидроизолация, топлоизолация (XPS) 14 см, замазка, подложка за тръбите на подовото отопление, подово отопление, замазка, теракот. ВиК тръбите са вградени в пода и в стените.
– Външни стени: външно покритие с релефни дъски от фиброцимент 2.5 см, изолация Pavatex 3.5 см, дървена конструкция 16 см, OSB 1.2 см, минерална вата 16 см, дистанционери за инсталационен слой 5 х4 см, минерална вата 5 см, OSB 1.25 см, гипсокартон 1.25 см. Тръбите за окабеляване и конзолните кутии са вградени в стените.
– Вътрешни стени: гипсокартон 1.25 см, OSB 1.2 см, дървена конструкция 12 см, минерална вата 12 см,вградени тръби за ВиК и окабеляване, OSB 1.25 см, гипсокартон 1.25 см, бяла боя за стаите и фаянс за баните.
– Прозорци: 5+6 камери, армировка 2мм, Троен стъклопакет със стъкло к/б /е, Обков MACO (Австрия), RAL7016 антрацит (фолиран профил).
Постигането на стойности за ниво „активна къща“ би оскъпило значително целия проект и затова прецених, че ниво „пасивна къща“ е разумна комбинация между цена и качество. Достигнатите стойности за къщата (енергиен клас А) можете да видите в приложения енергиен сертификат.
Направих собствено проучване по документи на основните 5-6 фирми, произвеждащи такива къщи, прегледах на живо производството на най-добрите 2 от тях и се спрях на фирма Екозид, Казанлък, които далеч не бяха най-евтините като единична цена, но определено предлагаха най-високото качество (немска технология, машини и софтуер, вносни материали (вкл. и дървесината), добра организация и коректно отношение. Имах забележки по отношение качеството на някои довършителни работи, за които използваха външни подизпълнители, но пълно щастие няма, а и като цяло къщата стана доста сполучлива и е с гаранция 10 години. Крайната ми оценка по шестобалната система е 5,5 и мога да ги препоръчам като много добро/отлично решение както по отношение на използваната технология, материали и баланс цена – качество, така и заради отношението им към работата и клиента.

3. Термопомпа
Без замисляне избрах отоплението/охлаждането да е с термопомпа като отдавна утвърдено оптимално решение в Европа и САЩ. При наличието на голям двор имах избор дали да е „вода-вода“ със сондажи или да е „земя-вода“ с тръбни разводки под земята. Първият тип е малко по-ефективен (+10%), но пък крие риск от запушването на сондажите, докато вторият тип е практически вечен. Към него ме склони и наличието на голямо езеро на 3-3.5 м под къщата, което допълнително подобрява топлообменната ефективност на спиралите, заровени на дълбочина между 1 и 4 м под земята с обща дължина 850 м. С избрания изпълнител обсъдихме подходящите модели и се спряхме на австрийска термопомпа с отоплителна мощност 8.5 kW, елконсумация 1.7 kW, COP 5.0, с активно охлаждане с мощност 8.1 kW. Конфигурацията включва буферен топлоизолиран съд 300 л и система за топла вода с бойлер 300 л. Подгряването на бойлера се извършва от термопомпата, тъй като е най-евтино, но при необходимост, може да се допълва и с електрическо. Големият обем на бойлера позволява той спокойно да работи на температура от 43-45 градуса, която е достатъчна за едновременното къпане на няколко души в различните бани и в същото време лесно може да се поддържа от термопомпата, без да се използва електричество за допълнително нагряване.
Във всяка стая има датчик, с който се определя конкретната температура. Ние обичайно поддържаме през зимата 20-21 градуса в хола и 19-20 в спалните, а през лятото – около 25 градуса навсякъде като нощем отворените прозорци спомагат за охлаждането на помещенията. Термопомпата е най-големият консуматор в къщата – предварителните изчисления и досегашният ми опит дават очаквана годишна консумация 8-9,000 kWh, което при средна цена 0,20 лв/kWh дава очакван средномесечен разход около 150 лв. Крайната цена на цялата инсталация заедно с подовото отопление и монтаж излезе малко под 60 хиляди лева. На пръв поглед цената е доста висока, но:
– всяка друга форма на отопление би изисквала месечни разходи за отопление и/или охлаждане в пъти по-високи от тези на термопомпата;
– алтернативните решения (електричество, дизел, пелети, климатици) също изискват немалка инвестиция от порядъка на 20 до 40 хиляди лева;
– комфортът на живот с подово отоплениe значително превъзхожда другите алтернативи;
След детайлен анализ на база общи разходи за поддръжка и експлоатация с минимум 10 годишен хоризонт, термпомпата се оказа най-добрата инвестиция. След още 1 година ще мога да дам съвсем точни реални данни за консумацията, но надали ще се различават съществено от очакваната.

4. Паркинг навес за 2 коли (car port)
Къщата е разположена на 50-ина метра от уличката и към нея води алея, което даде достатъчно място близо пред къщата да се построи навес за 2 коли, покрит с фотоволтаични нанели. Такова решение е донякъде компромис между функцията „навес за коли“ и производството на безплатна електроенергия от панелите, които в същото време да служат и като покритие на навеса. В идеалния вариант се счита, че в нашите ширини наклонът на фотоволтаичните панели би трябвало да е някъде между 30 и 40 градуса спрямо хоризонта с азимут около 18 ч (Юг). Но при паркинг с размери 6 х 6 м такъв наклон би довел до височина в предния край на навеса около 4 м, което би обезмислило функцията му на навес.
След сравнително детайлно проучване на материята реших да се спра на стоманена конструкция около 36 м2 с лек наклон на юг, който да позволява спокойно (изправено) влизане и излизане от колите без навеждане, да предоставя нелош ъгъл за работа на соларните панели и добра функционалност като открит навес за коли. Оптимизиране на радиуса на завоя за влизане и излизане от навеса изискваше той да е перпендикулярен на алеята, което пък, за щастие, доведе до почти южно изложение (азимут 19 ч). Съответно си формулирах и предварителните изисквания към навеса:
– Да покрива съответните строителни норми относно натоварване на конструкцията, които за регион София са минимално натоварване 93 кг/м2 поради сравнително обилните снеговалежи тук. Някак си ми е трудно да си представя сняг с тегло 93 кг на м2, но пък законът си е закон, а и това изискване дава допълнителна сигурност, че конструкцията ще се справи дори и с обилен снеговалеж. За допълнително обезопасяване към стандартната конструкция „пачи крак“ добавихме 2 носещи колони на 1/3 от високия край. При всички положения нямам намерения да оставям навеса без чистене цяла зима, защото панелите няма да могат да работят със сняг върху тях.
– Да може да издържи на силен вятър по оста на наклона. Допълнителните носещи колони дават допълнителна сигурност както по отношение на натоварването на покрива в посока към земята, така и по отношение на натоварването при вятър в обратна посока.
– Поставянето на соларни панели като покрив означаваше, че не може да се затвори цялата конструкция (като гараж), защото това би влошило охлаждането на панелите през лятото и съответно – производителността им. Затова навесът е отворен, но все пак съм поставил вертикална стена от поликарбонат в средата на едната основна носеща колона, тъй като там са разположени: инвертор към соларите, управлението на соларите, зарядното устройство за електромобили, биоклийнъра и автоматичната поливна система.
Ето до какво достигнахме в крайна сметка заедно с изпълнителите на навеса:
– Размери 6.2 х 6 м, наклон 11 градуса, азимут 19 ч, височина 150 см в ниската част, 240 см в високата и 195 см по средата. Тази височина позволява под него спокойно да се паркират коли с височина до 180 см, в които да се влиза и излиза без навеждане (моят ръст е 183 см).
– Проектно натоварване на навеса (заедно с допълнителните 2 колони) – мин 93 кг / м2, което обезпечава спокойна експлоатация през зимата и достатъчна издръжливост спрямо потенциалната подемна сила на надлъжен вятър. Специално за насрещен вятър в близко време ще инсталирам и допълнителна алуминиева планка на челото на навеса тип „антикрило“, което да отвежда въздушния поток под соларните панели.
– Фундамент – армиран бетон с размери 100 х 60 см с дълбочина 100 см.
– Конструкция (Ст 20) – носещи основни колони и 2 хоризонтални водещи греди 10 х 10 х 0.6 см, допълнителни колони 7 х 7 х 0.6 см, носещи рейки 8 х 4 х 0.5 см. Захващането на конструкцията за земята е с дълбоки анкери (25 см за основните колони и 20 см за допълнителните).
Беше направено и детайлно изчисляване на цялата конструкция от двама отделни сертифицирани строителни инженера със съответен доклад, който така или иначе се изискваше и от общината за получаването на строително разрешение. Обща цена заедно с монтажа – около 7,000 лева без покривно покритие, тъй като вместо него инсталирах ФВ панели.

5. Фотоволтаична инсталация
В цялостната концепция съвсем естествено се вписва и поставяне на соларни панели върху паркинг навеса с цел да намалят отчасти консумацията на ток. Мощността на инсталацията се определяше от размера на навеса – приблизително 37 м2. След предварително проучване избрах следния вариант:
– 18 панела с мощност 450Wp и трифазен инвертор за външна инсталация, монтиран под самия навес заедно с цялото управление и ограничител срещу връщане на тока към външната мрежа.
– Предварително още при строежа на къщата от навеса беше изведен кабел 5х16, по който трифазния ток от инвертора отива към централното табло за прехвърляне на произведения ток и в същото време връща обратно ток за захранването на зарядното устройство на електромобила.
– Централното табло на къщата е на разстояние около 25 м от навеса, така че логичното решение за избягване загубите на енергия при правотоково отвеждане беше инверторът да е под навеса, а оттам да течe трифазен ток и в двете посоки.
Очакваното производство е 8 до 9,000 kWh годишно, което ми даваше 3 различни алтернативи:
1. Собствена консумация + продажба на дневните излишъци – оказа се, че с моите предварителни параметри и очаквана консумация, нетният приход от продажба трудно би надвишавал 500-600 лева годишно, което обезмисля цялата работа по сертифициране, регистриране на фирма, ежемесечно плащане на данъци и издаване на съответните стоково-разпоредителни документи. При мен основния разход на енергия през по-голямата част от годината е през деня (термопомпата), а и лесно може да се прехвърлят допълнителните енергоизточници за ползване през деня, когато соларите произвеждат (печка, пералня, акумулаторна роботизирана косачка и др.) Така че се отказах от този вариант, още повече, че зареждането на електромобила също ми дава възможност в някаква степен да балансирам спрямо наличната мощност от соларите, решавайки кога и колко да зареждам.
2. Собствена консумация + съхраняване на излишната енергия в акумулаторни батерии. След достатъчно подробни калкулации въз основа на мощността, режима на работа и периода на експлоатация на наличните на пазара акумулатори, излезе, че периодът на тяхната очаквана експлоатация приблизително съвпада със срока за изплащането на инвестицията чрез спестената електроенергия. Това обезмисля, поне от моя гледна точка, тази алтернатива и се отказах от нея, поне засега. Технологиите за съхраняване на енергията се развиват изключително бързо, така че не е изключено скоро да обмисля отново този вариант.
3. Вариантът, на който се спрях, беше само собствена консумация чрез ограничаване връщането на енергията към външната мрежа, т.е. соларите подават към къщата само толкова енергия, колкото е потребна в момента. През лятото през деня соларите произвеждат повече, отколкото къщата потребява (около 40-45%), през зимата този процент вероятно ще се увеличи, тъй като производството им ще падне почти двойно, а през пролет и есен съотношението ще е по-балансирано. В крайна сметка очакваното средногодишно използване на произведената електроенергия би трябвало да се движи между 55 и 65%, т.е. при мощност 8.1 kWp очакваното годишно производство би трябвало да възлиза на 5 до 6,000 kWh или 1,200 до 1,400 лева по дневна цена от 0.25 лв/kWh.
Това означава, че срокът за изплащане на инвестицията чрез икономията на електроенергия се увеличава до 11-13 години вместо обичайните 7-8. Но имайки предвид тенденциите в цените на електроенергията очаквам реалното изплащане на тази инвестиция да бъде за максимум 9-10 години, което за мен е разумна стойност. Допълнителен бонус при този вариант е възможността да се увеличи оползотворяването на наличния дневен капацитет на инсталацията, избирайки кога и колко да се зарежда електромобилът.
Обща цена на инсталацията заедно с проектиране и монтаж – около 17,000 лева или малко над 1000 евро на 1 kWp инсталирана мощност, което е в рамките на обичайните цени за този тип малки покривни инсталации. От тази сума за коректна калкулация трябва да се извади стойността на изработка и монтаж на покрив на навеса, която в различните варианти (алуминий, плексиглас, поликарбонат и др.) би възлязла на 3,000-4,000 лева, което намалява срока на изплащане на инвестицията с още 2 години – т.е. 9-11 години.

6. Електромобил и домашно зарядно устройство
Последната част от целия проект е домашното зарядно устройство за електромобил, в случая това е VW ID5 Pro Performance с нетен капацитет на батерията 77 kWh. За зареждане в къщи избрах домашна станция с мощност 11 kW, тъй като инсталацията ми вкъщи е трифазна на 15 kW и по-голяма станция просто не ми трябва. При ползване на максималната мощност зареждането на батерията от 0 до 100% отнема около 8 часа, но обичайно зареждам от 20 до 80%, което е под 4 часа. Колата позволява да се зарежда и с половин мощност, което в горния случай обезпечава щадящо зареждане от 20 до 80% за 8 часа. Обичайно ползвам този режим и само преди дълъг път инструктирам колата да се зареди до 100% и да подготви батерията за оптимална работа към момента на тръгването.
Темата за електромобилите е необятна. Моето лично впечатление след близо месец с тази кола е отлично като качество и като експлоатационни разходи. Среден разход 19 kWh при микс 15% градско, 35% извънградско и 50% магистрали, карайки по ограниченията за скорост и с комфортни за мен температури в купето. Зареждането вкъщи покрива половината от дистанцията и за да е честно, го калкулирам по дневна тарифа 0.25 лв/kWh, въпреки че през соларите е безплатно. Зареждането по пътя на бързите станции калкулирам средно по 0.90 лв/kWh. Това ми дава средна цена от 11 лв/100 км пробег, което в комплект със значително по-виските експлоатационни разходи и по-високата остатъчна стойност дава над 35% по-висока възвръщаемост на инвестицията спрямо еквивалентна кола с ДВГ в рамките на първите 5 години използване, които се покриват от гаранцията. Монтажът на зарядната станция беше малко над 1 час, тъй като предварителното окабеляване беше готово и изведено под навеса. Цената е 2,500 лева, но на пазара има огромен избор от най-различни подобни домашни зарядни с мощност от 3.7 до 22 kW в диапазона между 500 и 5000 лева в зависимост от мощността и функциите им, така че има подходящи варианти за всякакви нужди.

Моят собствен отговор на въпроса ЕКО или ИКО е, че почти винаги е възможно да се съчетаят и двете. Успех на всички, които прохождат в необятната, но интересна и полезна област на енергийната ефективност!

Колко полезен ви беше този материал?

Кликнете и оценете със звезда

Средна оценка / 5. Брой гласове

Материалът все още няма оценка – бъдете първи в оценката.

Вашият коментар

Последвайте ни

Абонирайте се за нашия бюлетин:

Ще ви пращаме мейли рядко и няма да споделяме с никого вашите данни. С абонирането си, приемате нашата политика за поверителност на данните.