Доста хора са чували, че печалбите от нефт, газ и въглища са стотици милиарди годишно, но малцина са знаят, че правителствата ги подпомагат и с огромни суми от нашите пари.
По данни на МВФ само директните субсидии възлизат на 1,5 трилиона долара, а към тях се добавят и други благинки, като държавни гаранции, данъчни облекчения, евтино кредитиране, проектно финансиране и прочие. Голяма част от тези пари отиват за поддържане на потребителски цени по-ниски от пазарните, защото повечето политици предпочитат да печелят гласове, харчейки нашите публични средства.
На пръв поглед идеята за субсидирани цени не е лоша, но в крайна сметка тя ни излиза много скъпа:
1. Парите се раздават на калпак, а не на най-нуждаещите се.
2. При гарантиран таван на цените, фирмите нямат нужда да подобряват своята енергоемкост, а домакинствата – своята енергийна ефективност.
3. На практика се окуражава продължаващото замърсяване на природата.
Ако към директното подпомагане се добави и косвеното, сумата скача до 7 трилиона долара, заради разходите по отстраняване на щетите върху здраве, природа и климат, причинени от използването на изкопаеми горива.
Спирането на субсидиите би довело до свиване на потреблението с поне 1/3. Само че подобни непопулярни мерки биха донесли загуба на избиратели, което малко политици ще рискуват. Затова и субсидиите за ВЕИ са многократно по-малки от фосилните, вместо да е обратното.
Така продължаваме хем да плащаме, хем да кашляме.
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.