Инсталирането на вятърни турбини изисква между 250 и 500 декара на 1 МВ инсталирана мощност, което си е доста. Но пък 99% от тази площ може да се обработва нормално, защото перките са високо над земята, а и се нуждаят от разстояние помежду си. Така реално използваната площ е между 2.5 и 5 дка на МВ. За сравнение, при фотоволтаичните паркове, необходимата площ е средно между 15 и 30 декара на МВ, т.е. 6 пъти повече.

Строежът на ветрогенератори е забранен в защитени територии: резервати, паркове, горски територии и Натура 2000. Затова се инсталират основно върху земи V-X категория след промяна на предназначението, като при това 99% от земята остава обработваема.

Офшорните вятърни централи са добро алтернативно решение в плитките крайбрежни зони. Средната им себестойност на МВч е 80 долара, т.е. по-висока от наземните, но над 2 пъти по-ниска от въглищата и те стават все по-популярни. Перките отлично се допълват с фотоволтаиците и дори и в България те постепенно ще заемат полагащото им се място в енергийния микс.

Свързани статии:

Еко, Ико, или и двете (статия) Чудото на фотоволтаиците (видео) Шейховете преминават към солари (видео) Проблемът на соларната патица – Епизод 2 (видео)