Вече тече обществено обсъждане на промяна в ЗУТ (Закон за Устройство на Територията), която предвижда изгребните/септичните ями за събиране на отпадните води на къщите в селища без канализация да бъдат заменени с индивидуални пречиствателни станции, наричани още домашни пречиствателни станции. Планира се септични яма се допуска единствено за постройки във вилни зони. Промяната със сигурност няма да е лека и лесна предвид широкото разпространение на изгребните/септичните ями в България, но е неизбежна – в целия Европейски Съюз се ограничава безконтролното изпускане на непречистени отпадни води в почвата, така че и у нас ще се случи постепенно, започвайки с новите строежи, където вероятно това ще бъде изисквано за получаване на необходимите строителни разрешения. В предходния пост на тази тема направих бързо сравнение на ямите и индивидуалните пречиствателни станции, а сега ще се спра по-подробно на вторите, тъй като те несъмнено са бъдещето, въпреки възраженията и задръжките в момента, свързани основно с необходимите допълнителни средства.

Какво представляват индивидуалните/домашните пречиствателни станции?
Най-общо това са пластмасови съдове, в които постъпва водата от канализацията на къщата, сепарира се гравитачно и се обработва чрез аериране, химикали или биологично активни вещества с цел неутрализиране на вредни вещества, след което пречистената вода се отвежда навън с тръби в попивателно/разливно поле или под наклон към съответно място (дол, дере и т.н.) отредено за тази цел от местните власти. Второто е по-скоро изключение и затова повечето станции отвеждат водата на 1-2 м дълбочина в определена част от двора, където тя постепенно попива надолу (разливно поле).

Предимства
– Не миришат, което при класическите изгребни/септични ями си е проблем, особено през топлата половина на годината.
– Свеждат до минимум замърсяванията на отпадната вода и по този начин опазват природата.
– Предпазват от органични замърсявания нашия и околните дворове, включително и водата от кладенците в тях.
– Рециклират отпадната вода, която спокойно може да бъде използвана за поливане.
– При правилно оразмеряване и експлоатация, изпомпване на натрупалия се твърд остатък е необходимо веднъж да 3-4-5 години.
– Въпреки че първоначалната инвестиция е примерно 2 пъти по-голяма, те са икономически по-изгодни от изгребните, от които по закон трябва да се изпомпват цялата вода, т.е. за четиричленно семейство това означава приблизително веднъж месечно да се вика лайнарка (около 2,000 лева годишно), което за максимум 2 години компенсира по-високата начална стойност.
Недостатъци
– По-голяма първоначална стойност, станция за нуждите на 4-членно семейство струва между 56 и 7-8 хиляди лева, докато изгребна/септична яма с размер поне 20-25 м3 може да се направи приблизително на половината от тази цена.

Аеробно пречистване на отпадни води
Отпадните води представляват среда за хранене и размножаване на множество микроорганизми. В домашните станции това е най-разпространеният метод за пречистване, който, както подсказва името, се основава на пречистване на отпадните води в среда, съдържаща кислород. Микроорганизмите в битовите отпадни води преминават през няколко етапа на развитие като след изчерпването въглерода от първоначалното му разлагане се преминава към окисляване. Когато в средата няма достатъчно въглерод, микроорганизмите започват да използват натрупания в тях, което води и до тяхното саморазрушаване и разпадане на първични елементи. Така в крайна сметка остава единствено малък процент неразтворими вещества, които се натрупват като укайка на дъното на станцията. Удобството и ефективността на този процес а в това, че е е самоподдържащ се и изисква единствено наличие на достатъчно кислород в отпадните води, което става чрез периодично вкарване на въздух отдолу-нагоре с малък компресор.

Съществуват и процеси на пречистване, които изискват периодично вкарване на химикали или биологично активни добавки, които да подпомагат разграждането на микроорганизмите. Но аз лично се отказах от тези способи след моето любителско предварително проучване по темата, защото изискват постоянно използване на специализирани препарати, което е допълнителна работа и разходи.

Каква станция да изберем?
Аз не съм рекламен агент на пречиствателни станции, нито съм специалист в тази област и затова мога да споделя единствено моята любителска гледна точка и скромен опит инсталирането и експлоатацията в моята къща. Естествено, всеки има право и възможност да си направи собствено проучване и да избере оптималния за него вариант. В България отдавна вече се предлагат продукти на множество фирми от цяла Европа, както и някои български.
За моите условия аз се спрях на станции от серията Bio Cleaner. Технологията, по която работят, е разработена и патентована от екип учени на компанията ENVI-PUR чрез аеробно биологично пречистване. Произвеждат се в Чехия и техен представител в България е фирмата HG&Sons (hg-sons.com). Избрах тези станции поради следните причини:
– Патентован и сертифициран процес, гарантиращ ниво на пречистване многократно по-високо от нормативно изискуемите.
– Дългогодишен опит в производството и инсталацията на тези станции в цяла Европа.
– Много широк асортимент, който дава възможност да се избира станция с капацитет, съобразен с нуждите на съответното домакинство – обичаен брой постоянно пребиваващи и очакван брой краткосрочно пребиваващи (гости), както и възможност за избор на различни аксесоари.
– Оптимално съчетание качество – цена, според моята преценка.

В къщи живеем трима души, но имаме 4 деца, повечето вече семейни и с деца, така че аз се спрях на станция с капацитет 6 дущи и средно ниво на оборудване, която ми излезе около 4,500 евро с ДДС. Предварително съгласувах с българския представител препоръките на производителя относно разположението на станцията, отвеждането и извеждането на водите, вертикална планировка, и изисквания към основата на станцията. Доставката отне няколко месеца, а самият монтаж стана за по-малко от половин ден, като предварително вече бях изкопал яма с необходимите размери, бях подготвил 10-сантиметрова бетонна основа за станцията и бях отвел кабел ток към компресорче (40W), което вкарва въздух в станцията.

Разливно/попивно поле – какво и как?
Отвеждането на пречистената отпадна вода е също толкова важно, колкото и изборът на пречиствателна станция и много често даже е по-сложно за решаване и моят съвет е да му обърнете много сериозно внимание още в самото начало. Тук трябва да вземете предвид състава на почвата в дълбочина, площта на двора, разположението на къщата и околните парцели, наличието на кладенци или сондажи, наличието или намерението за засаждане на дървета и т.н. И също така е добре да помните, че на дълбочина под 2 м температурата на почвата се влияе много малко от външните температури, т.е. водопропускливостта почти не се променя през различните сезони.

Има няколко основни начина в зависимост от комбинацията от тези параметри на парцела:

1. Вертикална шахта тип кладенец
По принцип копаенето на кладенец е скъпо занимание, на мен ми струваше около 500 лв на метър за кладенец с диаметър 0.9 м, освен това трябва бетоновите пръстени да се надупчат доста, за да може водата да се изтича през тях, което пък създава опасност от постепенното запушване на тези отвори. Поради това, този способ се използва само когато няма друг избор, защото повърхностите слоеве на парцела са с много малка или никакво водонепропускливост.

2. Хоризонтални дренажи
Тук отново трябва да се имат предвид гореизброените параметри на парцела. Според мен е препоръчително предварително да сте наясно със състава на почвата и нейната водопропускливост. Може да да направите 2-3 плитки сондажа на дълбочина 3-5 метра или просто да изкопаете 1-2 ями с дълбочина 2-3 метра, да ги наводните и да проверите колко бързо се оттича водата.

2.1. Най-често се използват пластмасови тръби с голям размер (160-200 мм), които излизат от станцията и под наклон се разполагат по парцела като предварително са надупчени обилно. Под тях се полагат на широчина слой инертни фракции` примерно чакъл или речен камък), които не позволяват създават стабилна основа за тръбите след обратното им заравяне и в същото време увеличават обема на попивното поле. Над тръбите се поставя водонепроницаемо платно, което да предодврати попадането на почва и съответно запушването им.

2.2. Дренажните тунели са сравнително по-рядко използвано, но значително по-сполучливо решение, което е малко по-скъпо от тръбите. Това са сглобяеми пластмасови конструкции във формата на надлъжно разрязан цилиндър с диаметър около метър и дължина от 1 до 2 метра, приспособени за лесно снаждане в дренажни тунели с необходимия размер. Повече от половината от повърхността им е прорези за оттичане на водата. Полагат се по същия начин както и тръбите, подложна фракция отдолу и водонепроницаемо платно отгоре.

Още преди да закупя парцела за къщата направих няколко сондажа на дълбочина 7-8 м и установих, че най-отгоре има 1.5 м пръст, след което започва дебел слой от чакъл и пясък приблизително по равно. Подпочвените води започват на дълбочина 3.5 м. Освен тези много благоприятни условия, разполагах и с достатъчно голям парцел, така че за отвеждането на водите се спрях на варианта с дренажни тунели, показани на снимката. Водата от пречиствателната станция излиза в тръба 160 мм на дълбочина 1.5 м и под наклон около 5-6 градуса след 5 м се отвежда в дренажни тунели с дължина 6 м, площ 4 м2 и обем 3 м3. Предвид високата водопропускливост на почвата след първия метър и половина и очаквания месечен обем на отпадни води под 20 м3, счетох тази разстановка за напълно достатъчна. За всеки случай в средата на това поле поставих една вертикална тръба за евентуална ревизия при необходимост, но досега не ми се е налагало.
Освен това попивно поле направих по същия начин и второ, отделно поле с двойно по-голям размер, където отведох водите от покрива, едноскатен с размер близо 300 м2. При по-обилен дъжд от 20-30 л на м2 от покрива за кратко време се стичат до 10 м3 вода и досега попивното поле се справя отлично.

Надявам се, че тази информация ще даде възможност на начинаещите да проучат по-подробно темата и да изберат оптималното за тях решение.

Свързани статии:

Домашна фотоволтаична инсталация – струва ли си? (статия) Що е това термопомпа „въздух-въздух“ и как работи (статия) Що е това термопомпа „земя-вода“ и как работи (статия) Как се справям с гризачи и змии по двора (видео)