Повечето хора мислят, че стъклопакетът трябва да е преди всичко ефективен, да не пропуска отвън твърде много студ и да задържа колкото се може повече от наличната в стаята топлина. Това, обаче не е правилно, тъй като ако се концентрирате само върху ниско топлопредаване, може да се изправите пред проблеми с твърде много горещина през лятото. На мен ми се наложи да решавам подобен проблем, тъй като при проектирането на къщата не бях проучил достатъчно детайлно темата. Надявам се този пост да помогне на други да избегнат подобни ненужни усложнения.

Къщата ни е едноетажна, дървена, външните стени са с дебелина 36 см и много нисък коефициент на топлопредаване – 0.15 W/m2.K. Холът е голям и гледа на И, Ю и З. Три от 4-те спални гледат на Ю, ЮЗ и З и само четвъртата е със северно изложение. Ние сме на края на селото, гледката на полето навън е прекрасна и затова решихме, че всички стаи, включително и коридорът, ще са с много и големи прозорци с от пода до тавана. Така трите слънчеви спални с чиста площ по около 18 м2 се оказаха с прозорци с обща площ 25 м2, т.е. над 50% от външните стени. Холът с чиста площ 48 м2 получи 28 м2 прозорци, което беще 60% от площта на външните стени, та по този случай го кръстихме „Аквариумът“. Имайки предвид, че прозорците са източник на най-големите топлинни загуби, поисках от проектантите да предвидят стъклопакети с най-висок коефициент на топлопредаване. Така в крайна сметка получих къща енергиен клас А с годишно потребление 76 kWh/m2, в която топлопредаването беше разпределено по следния начин:

• външни стени – 258 м2, коефициент 0.15 W/m2.K
• прозорци – 73 м2, коефициент 0.80 W/m2.K
• покрив с коефициент 0.135 W/m2.K, под с коефициент 0.140 W/m2.K

Нанесохме се към края на март имахме възможността да се порадваме на комфорта на термопомпа, приятна температура навсякъде в къщата и прекрасна гледка през прозорците. Но, както казват, кратка беше радостта ни, когато дойдоха летниге жеги. През юли и август термопомпата работеше почти постоянно и въпреки плътните пердета не успяваше да свали следобедните температури в стаите под 27-28С. Нощем отваряхме широко всички прозорци, за да се акумулира хлад в къщата, но това помогаше само докъм обяд. Така от личен опит установих нещо, което трябваше да съм съобразил предварително – и най-плътните пердета спират слънчевите лъчи след като са влезли в стаята, а нискоемисионният вътрешен слой на стъклопакета задържа цялата погълната топлина в стаята.

Слава, Богу, проблемът се решава сравнително лесно по няколко възможни външни слънцезащити: щори, навеси, перголи, та дори и дървета, та след като разгледах детайлно техните плюсове и минуси, в крайна сметка се спрях на външни алуминиеви щори с електромотори и дистанционно. Хубавото е, че това сравнително неудобство е само за по няколко часа след обяд през юли и август, а през останалото време е много голямо преимущество. Все пак, за да помогна на други да избегнат подобна грешка, реших в този пост да споделя някои основни неща, които научих на теория и на практика.

Всяка къща се нуждае от прозорци и колкото и да е добре изолирана, през прозорците тя ще губи топлина през зимата и понякога излишно ще се прегрява през лятото. Обичайно, висококачественият стъклопакет е с коефициент на топлопреминаване не повече от 1 W/m2.K, докато за добре изолирана външна стена се приема коефициент от максимум 0.3 W/m2.K. Следователно прозорците, дори и с много добър стъклопакет, влияят съществено върху микроклимата в помещенията.

Няма универсални стъклопакети, които да удовлетворяват всички възможни комбинации от нужди. Затова оптималният избор на стъклопакета е баланс между няколко основни фактори:

• енергийната ефективност на външните стени, под и таван
• големина на прозорците и накъде гледат
• ще имат ли някакви средства за засенчване от слънцето през лятото
• каква система за отопление и охлаждане ще се използва

Основни фактори, които определят ефективността на стъклопакета:

• Коефициент на топлопреминаване (W/m²K) – най-важният за всеки стъклопакет, защото указва количеството преминаваща през него топлина, колкото е по-нисък, толкова по-добре през зимата, но не чак толкова добре през лятото, защото задържа топлината в стаята.
• Шумоизолация (dB) – показва степента на звукоизолация, колкото по-висок – толкова по-тихо.
• UV пропускливост (%) – указва колко от вредните UV лъчи преминават през стъклото, колкото по-нисък, толкова по-здравословен.
• Соларен фактор (в %) – директно преминалата през стъклото енергия плюс абсорбираната, която се излъчва към вътрешното пространство, колкото повече – толкова по-топло е през зимата, но и по-горещо през лятото.
• Светлопропускливост (%) – колко от естествената външна светлина влиза в стаятаq колкото повече, толкова по-добре.
• Отражение (%) – количеството отразена светлина, колкото по-нисък е процентът, толкова по-топло през зимата, но и по-горещо през лятото.

Съвременните стъклопакети използват 2 основни типа стъкла, освен класическите прозрачни:

• Нискоемисионно стъкло (К стъкло) Те имат от вътрешната си страна тънък филм от различни метали, чието основно предназначение е да намалява топлинните загуби през зимата като връща топлината обратно в помещението. Освен това тези стъкла намаляват конденза, блокират част от лятното дълговълново слънчево излъчване и имат добра степен на прозрачност. Двупластов стъклопакет с бяло+нискоемисионно стъкло може да достигне коефициент на топлопреминаване около 1.4 W/m²K. Не е особено подходящо за сгради и жилища с Ю и З изложение поради възможно прегряване през лятото при липса на засенчване, но пък е почти задължително при северно изложение.
• Високоенергийно стъкло, нарича се също така и “4 сезона”.
  При тях фолийното покритие е 2 пъти по-дебело отколкото при К-стъклата, тъй като е предназначено да спира в по-голяма степен влизането на слънчевите лъчи отвън, с което тези стъкла са подходящи за южни и западни фасади.

Ефективността на стъклопакета е комбинация от:

• брой пластове – колкото повече, толкова по-добре
• дебелина на стъклата – стандартно са 4 мм, но естествено 5 или 6 мм ще изолират шума по-добре
• типове стъкла – бели, нискоемисионни, високоенергийни
• дистанция между стъклата – колкото повече, токлока по-добре за топлоизолирането
• наличието на инертен газ между стъклата – винаги е по-добре с инертен газ

Стъклопакетът е само едната част от прозореца, другата е носещата конструкция – дограмата, за което има изписани тонове материали, затова ще споделя моите собствени изводи без претенции да са истини от последна инстанция. Основните типа дограма у нас са алуминиевата, ПВЦ и дървена. Алуминиевата предоставя по-здрава конструкция, но по-лоша топлоизолация, защото металите лесно провежда топлина и студ и това съответно изисква решаване на проблема с изолирането на термомостовете. ПВЦ дограмата много по-добре се справя с топлоизолацията, но пък има конструктивни проблеми в сравнение с алуминиевата, тъй като е по-мека. Но постепенно се разработиха много решения на този проблем чрез комбинирането на ПВЦ дограма и метална вътрешна конструкция и тази комбинация днес е най-масово срещаната на пазара у нас.

Дървената дограма предоставя много добра топлоизолация, но е много трудна за изработване поради необходимостта от правилен подбор, добро изсушаване и последваща поддръжка. Поради това е подходяща предимно за сравнително малки прозорци без стъклопакети.
Установих, че доста производители на дограми наблягат също и на усточивостта на взлом, което според мен не би трябвало да е особено важно, имайки предвид, че ако крадецът е стигнал до прозорците, надали самата дограма ще успее да го спре след като просто може да мине през самия прозорец като го счупи или изреже.

Оптималният избор на дограма и стъклопакет е много важно решение, всъщност не по-малко важно от избора на външните стени и изолациите. Трудно е да се даде едно универсално решение, затова е добре предварително да се прочетете по-подробно в нета за дограми и стъклопакети, за да можете да формулирате какво очаквате и доколко това е постижимо. А след това още на етап проектиране на жилището да се посъветвате със специалисти, да поставите своите изисквания и да получите алтернативни оферти, съобразени със спецификата на вашето жилище. Според мен, добре би било при разглеждането на алтернативните оферти, да поискате и гарантираните основни параметри, например топлопреминаване, шумоизолация, UV пропускливост и т.н. За удобство в края на поста съм дал „светофарна“ таблица с препоръчителните (в зелено) параметри.

Ето някои мои съвети, които могат да послужат за първоначална ориентация:

• Според мен ПВЦ дограмата като цяло предлага по-добър пакет от възможности за обичайното жилище, но разликите с алуминиевата дограма не са големи, така че може би е добре да проверите и двете възможности.
• Относно броя изолационни камери в дограмата, както казва Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече!“, но все пак потърсете и оптималното за вас съотношение между качество и цена.
• Същото важи и за стъклопакета, който ще изберете, днес 3.слойният стъклопакет вече се налага като стандарт, който е доказал своята икономическа ефективност, така че не се колебайте в тази насока. Всеки лев инвестирам в повишаване качеството на прозорците ви е много добре инвестиран лев, който бързо ще се изплати и след това ще ви носи само ползи.
• Заедно със съответните специалисти изберете оптималната за вас комбинация от стъкла в стъклопакета в зависимост от изложението на стаите.
• Вече се предлагат и прозорци с възможности за микровентилация на помещенията, струва си да се позаинтересувате повече и да поискате евентуално включване и на тази опция в офертата ви.

Свързани статии:

От какъв материал да построя къщата си? (статия) Що е това термопомпа „въздух-въздух“ и как работи (статия) Еко, Ико, или и двете (статия) В очакване на студовете – дърво срещу бетон и тухла (статия)