Цикъл „Как да проектираме дома на своите мечти?“ (Част 4)

В Част 1 на този цикъл разясних как аз си направих груба предварителна сметка колко и какви стаи ще ни трябват за къщата на нашите мечти. В част 2 продължих с процеса на разпределянето на тези стаи, така че да превърнат къщата в единно и взаимосвързано пространство. В Част 3 разказах как се справих с досадните, но важни подробности: врати и прозорци, тръби, кабели, контакти, осветление, отопление, СОТ, Интернет. Ако сте стигнали дотук с четенето, благодаря за интереса и поздравления!
В тази част ще се занимаем с нещо, което на пръв поглед изглежда хем твърде сложно, хем не чак толкова, стига да знаеш какво искаш. Всъщност тези въпроси са доста технически, но са свързани с много разходи и трябва да се оценяват много внимателно. Аз мога да споделя информацията, която на мен ми послужи за избора на моя дом, а всеки сам трябва да намери подходящия за него баланс между типа, качество, дълготрайност и цена за изграждането на своя дом.

Дори и австралопитеците е трябвало да правят избор на жилище, въпреки неговата сравнителна ограниченост като са наблягали на това те да предоставя защита срещу зверове и време. С развитието на човешката цивилизация се развиват и видовете строителни материали, преминавайки през кал, слама, камъни, дърво и различни многокомпонентни материали като тухла и бетон. Тези материали варират в различните райони на планетата в зависимост от климата и наличните наоколо строителни материали, но в днешно време те са и доста унифицирани, което е продпоставка за поевтиняване на строителството и унифициран контрол върху неговото качество. В България за строителство на къщи се използват два основни типа материали – бетон+тухла или дърво. Има и още много типове, например чисто стоманени конструкции, бетонови панели, както и модерни технологии с композитни материали. Когато обмислях строежа на къщата, прегледах повечето от тях, но се отказах да ги използвам, защото според мен, тяхната приложимост в България все още е ограничена поради липса на материали, технологични познания или все още твърде високи цени. Съществуваше алтернатива за използване на стоманена конструкция, но не ми се вписваше във виждането за къщата като промишлено хале.

Така че в крайна сметка се изправих пред избора между класическата за България тухлена къща или дървена къща от дървени панели тип “сандвич”. Тук не включвам къщите направени от изцяло от дървени трупи, които са рядко срещани, доста по-скъпи и твърде специфични. Когато казвам тухлена къща имам предвид носеща конструкция от бетон: основи, подове, тавани, колони и евентуални пояси, ако са необходими. България се намира в земетръсна зона и в днешно време аз не бих построил къща без носеща бетонова конструкция. Същите съображения ме доведоха и до необходимостта от използване на конструкция с колони и при дървената къща, само че там беше допустимо те да са дървени.

Критериите за моя избор:

Топлоизолация
Най-често къщите в България се строят с външна тухлена стена 25 см с вътрешна мазилка 2-3 см и вътрешна – около 2 см. Коефициентът на топлопреминаване за такава стена е 1.43 W/m2.K. Ако добавим 5 см ефективен външен изолационен материал, примерно минерална вата, коефициентът на топлоизолация ще падне рязко на 0.48 W/m2.K. Ако увеличим изолацията до 8 см минерална вата, той ще падне до 0.35 W/m2.K.

Колко точно ме „топли“ това? Нека използваме примера на една правоъгълна къща с площ 100 м2, външните стени са приблизително 100 м2, разположена в Софийско поле. При първия вариант (без изолация) за поддържането на вътрешна температура от 19С ще са ни необходими 9.2 MWh отоплителна енергия за зимата. При втория вариант с 5 см минерална вата ще ни е достатъчно 3-3.5 MWh, а при третия вариант необходимата топлина ще е около 2.2 MWh, т.е. 8 см минерална вата намалят отоплителните разходи 4 пъти.

Проблемът е, че намаленото топлоотдаване изисква увеличаване дебелината на стената. При 25 см тухла + 5 см мазилки + 8 см минерална вата общата дебелина става 40 см и то за коефициент 0.35 W/m2.K, който мога да квалифицирам максимум като приличен. По принцип в България минимално изискуемият коефициент е 0.5, но според мен трябва да се счита за добро ниво от порядъка на 0.2 W/m2.K. При тухлена стена това означава дебелина от около половин метър, което вече си е много сериозно, тъй като тя би била 20% от площта на къщата в използвания пример. От друга страна, дървено панелната къща дава много по-добро съотношение между дебелина на стената и топлопроводимост, тъй като самата стена се състои предимно от слоеве изолации и материали с ниска топлопроводимост. Например, 35-36 см дебела външна стена с добра дървенопанелна конструкция може да даде коефициент от 0.15, т.е. над 2 пъти по-висок от този на тухлена стена с 10 см изолация. По този критерий дървената къща води убедително.

Пожарна безопасност
Това е безпорно много важен критерий. Преди няколко десетилетия класическата къща от бетон и тухла щеше да притежава всички преимущества, но с развитието на технологиите на материалите нещата се измениха много рязко и днес дървените къщи предлагат високо ниво на устойчивост към пожар благодарение на предварителна дълбока импрегнация на дървения материал, която се доказва и чрез съответните сертификати. Минералната вата е с най-висок клас пожароустойчивост и предоставя много добра комбинация с дървено-панелните къщи. Впрочем, на мен ми се наложи и на практика да се убедя в тази пожароустойчивост, но това е тема на отделен пост. Така че според мен по този критерий тухлената къща води, но дистанцията е твърде малка от практическа гледна точка.

Сеизмична устойчивост
Най-общо сеизмичната устойчивост зависи от теглото на сградата, твърдостта на използваните материали и еластичността на конструкцията. Дървото е леко и достатъчно твърдо, което му дава значителен превес пред бетона, който дори и със стоманена вътрешна арматура, притежава по-висок потенциал за пластични деформации. Тук трябва да се има предвид, че говорим за ниско строителство, основно едно- и дву-етажно. Моята оценка по този критерий е в полза на дървената къща, въпреки че и тук дистанцията между двата типа не е голяма.

Цена
Ще рискувам да разбуня духовете като заявя, че на етап предварително сравнение между тухлена и дървена къща, цената не може да е най-важния критерий за оценка, просто защото на такъв етап не е възможно да се направи точно сравнение между цената на двете основни алтернативни изпълнения на един и същи проект. При такова предварително проучване в Интернет можете да намерите най-различни оферти, но много малко фирми биха могли да предоставят достатъчно подробни оферти за цена, а и няма как да го направят без да разполагат с поне приблизителен проект на къщата, мястото и условията на терен. Затова подобни оферти най-често са в изключително широк диапазон, стараейки се да бъдат както достатъчно евтини, за да не отблъснат потенциалните купувачи, така и достатъчно скъпи, за да не могат същите тези купувачи по-късно да обвиняват строителната фирма, че е ги е излъгала.
Каква полза, например бихте имали от индикативна оферта, че цената за груб строеж на тухлена къща е между 300 и 600 евро? Практически никаква. Още по-сложно става, когато трябва да се оцени офертата на следваща степен на завършеност, колкото по-следващ етап, толкова по-голямо става отклонението между минимална и максимална цена.

Положението все пак не е толкова безнадеждно. В предишните постове от този цикъл описах как аз достигнах до предварителния чертеж на къщата ми. Ако преминете по приблизително подобен път, ще разполагате с чертеж и спецификация, които в комбинация с описанието на терена би трябвало да са достатъчни на строителна фирма да направи предварителна оферта. Хубавото е, че има фирми, които предлагат подобна услуга безплатно. Тук ще рискувам да дам малко практически съвети от моя страна:

1. Ако се колебаете какъв тип строителство да изберете за своята къща, подгответе подробно запитване и го изпратете на две избрани от вас фирми, една за тухлена къща и друга – за дървена.
2. За предпочитане е да изберете фирми с добра репутация, заобикаляйки фирмите с ниски цени, просто защото всяко нещо има своята цена, в това число и ниската цена. Освен това, получавайки оферта от фирмите с утвърдена репутация и качество, ще сте наясно и с тавана на цената за строителството на вашата къща.
3. Искайте оферта, развита на поне 3 степени на завършеност: груб строеж (монтирана сграда), частична завършеност (с включени ВиК и електро, подови топло- и хидроизолации и замазки, и вътрешни шпакловки на стените), „до ключ“ (боядисване, подови настилки, ключове и контакти, интериорни врати и санитария), на практика „готовност за внасяне на мебелите.
4. Искайте само една фирма да отговаря за всичко до избрания от вас етап, защото това ще ви даде възможност да използвате съответната гаранция (обичайно до 10 години) и няма да размива отговорността между множество подизпълнители. А и вариантът с няколко изпълнители, освен потенциалните проблеми, най-вероятно ще ви излезе и по-скъп.
5. От искането за цялостна оферта можете да изключите много специфични инсталации, примерно отоплително/охладителни инсталации, специфични инсталации (СОТ, оптика и т.н.), но е добре да информирате потенциалния строител, за да може да съобрази своято оферта с техните специфични изсквания.
6. Искайки подобна оферта, задължително поискайте и график за плащанията и клауза за непроменяне на цените по време на строежа или поне ясен механизъм за тяхното потенциално преизчисляване съобразно прости и обективни критерии.

След всичко това, вече би трябвало да можете да оцените гореописаните критерии и да вземете своето решение. Аз взех моето в полза на едноетажна 260 м² дървено-панелна къща с едноскатен покрив, голям хол и 4 спални, 36 см дебели външни стени с коефициент на топлопроводимост 0.15 (клас А енергоефективност), южно изложение на хола и на две от спалните. Цената за завършване „под ключ“ беше под 900 евро/м² за индивидуален проект, като отделно инвестирах в термопомпа „земя-вода“ и местна пречиствателна станция, с което цената на къщата достигна 1000 евро/м2 „под ключ“.

За мен тази цена беше много разумна както предвид качеството на изпълнението, така и предвид факта, че цената на подобен тухлен апартамент в София е над 2000 евро/м2, която допълнително се оскъпява и от факта, че в цената на м2 при апартаментите се включват обичайно 20-25% общи площи, което липсва при къщата, т.е. вече сравняваме 1000 евро/м2 с около 2,500 евро/м2 при нетни площи.
Със сигурност, строежът на еднофамилна тухлена къща би излязъл много по-евтино от покупката на тухлен апартамент в София, но поради описаните по-горе различни критерии, аз лично силно се съмнявам, че тухлена къща с подобна площ и отговаряща на същите критерии би излязла по-евтина.

Толкова от мен по този въпрос, надявам се поне малко да съм бил полезен на тези, които в момента се бъхтат по темата. И не забравяйте, че каквото и да пиша тук, това са мои мисли и мнения и не бива да ги четете като Библия, а да преценявате всичко през призмата на своите изисквания и предпочитания.
Успех!

Свързани статии:

Прозорците – безплатна и безкрайна енергия и комфорт (статия) Шантав февруарски следобед (статия) В очакване на студовете – дърво срещу бетон и тухла (статия) Що е това термопомпа „въздух-въздух“ и как работи (статия)