(Долни Богров, 3 часа следобед)

За дни като днешния, дядо ми казваше, че „магаретата умират на такова слънце“. Но то все пак си препича и даже успява да изтика вчерашния сняг на двора под пожълтяла трева. Тъничък северен ветрец напява в комина, а из Софийско поле не се мярка жива душа.
Лежа по тениска в хола, проклинам упоритата настинка и се потя. Термометърът ми обяснява, че нямам температура, поне не над обичайната човешка, та накрая се присещам да погледна термометъра на шкафа в хола, който бодро ми обявява, че температурата в аквариума е 27С, въпреки че датчиците за топлото са настроени за максимум 21. Решавам, че може би термопомпата се е чалдисала и всуе гълта електричество, проверявам, но тя кротко си дреме на стенд-бай, сигурно след полунощ ще вземе да се поразсъни.

А сега малко по-сериозно…

„Аквариум“ наричам хола в къщи, защото е така измислен, че повече от половината е остъклен с прозорци от пода до тавана – цялата южна страна и по половината от западната и източната. Знаех, че 30-ина м2 прозорци си е множко, особено като се има предвид, че коефициентът им на топлопреминаване е 0.8 W/m2.K, а на външните стени е повече от 5 пъти по-нисък – 0.15 W/m2.K, но не можах да се откажа от страхотната гледка пред нас. Реших да го компенсирам загубата от многото прозорци със силно енергоефективна дограма с 3 различни пласта стъкла, всяко от които настроено да пропуска светлината само навътре. Само че не се сетих, че когато в аквариума напече, дори и през зимата той се превръща в акумулатор на топлина и така си остава и през нощта. Всъщност, дори и да е облачно, когато слънцето е над хоризонта, пак част от енергията му се шмугва през прозорците.

При днешното слънце панелите на двора с мощност 8 kWp биха могли да произведат поне 20-30 kWh ток, но апликацията показва всичко на всичко 8 kWh, което най-вероятно e похарченото от готварската печка, пералнята и съдомиялната, които отдавна сме свикнали да използваме предимно през деня. Явно термопомпата не е поискала почти нищо, докато са работели панелите, което не е изненада, тъй след като изгря слънцето, температурата в стаите започна да се вдига, защото повечето са с южно или юго-западно изложение.

Накратко:

• Едноетажна къща от дървени панели тип „сандвич“ с външни стени 36 см и коефициент на топлопреминаване 0.15 W/m2.K, като на покрива и пода е даже още по-нисък – 0.14 W/m2.K.
• Термопомпа земя-вода с подово отопление с мощност 8.5 kW затопляне, 8.1 kW охлаждане и 1.7 kW електрическа мощност, която също подгрява и 300-литров бойлер,
• Отопляема площ 240 м2, в момента не ползвам едната спалня, значи примерно 220 м2.
• Общо използван ток за последните 3 месеца – по 1 лев/м2. За да е съвсем прецизна калкулацията махнах изработената от соларите енергия и добавих консумираната за зареждането на колата.

Та ето един прост нагледен пример за ползата от енергоефективно жилище и енергоспестяващи технологии:

• Цената на м2 от къщата „под ключ“ беше много по-ниска от цената м2 от апартамент в София „на тапа“ – около 1000 EUR/м2.
• Цената на термопомпената система беше около 50 хиляди лева, което означава до 10 години срок за изплащане на инвестицията при сегашните цени на енергоизточници, а те със сигурност няма да поевтинеят, поне що се отнася до газ, дизел въглища и пелети.
• Трудно е да се оцени удобството да живееш в жилище с приятна температура във всички помещения от пода до тавана и през зимата, и през лятото, но със сигурност не бих го заменил с друго.

Нататък, както казват, всеки един си решава сам дали да започне да спестява пари още сега или да продължи да ги дава всеки следващ ден…

Свързани статии:

Шантав февруарски следобед – продължение с малко математика и логика (статия) В очакване на студовете – дърво срещу бетон и тухла (статия) Студено, студено, колко да е студено и скъпо наистина? (статия) БТВ: Как си построихме мечтаната къща (видео)