Освен в родната „ЕКО-ИКО“ група пуснах първата статия по тази тема и в още няколко групи, занимаващи се с термопомпи, отопление, ефективни къщи и прочие близки теми. Освен обичайния интерес, постът беше посрещнат от тук-там със също толкова обичайните коментари от типа „Такова животно нема, защото нема!“ или „То като имаш пари е лесно!“, даже и с 2-3 откровено хейтърски коментара в стил „Ти като си крал парите, не ти дреме колко харчиш!“, та чак до политически декларации, че с тази моя сбъркана капиталистическа либерално-еврогейско-соросоидна пополитическа ориентация няма как да разбера проблемите истинския българин. Посвикнал съм вече и на подобни твърдения, които най-често даже не обсъждам поради безпредметност. Но все пак реших да напиша и втора част на поста с малко по-подробно сравнение на разходите за придобиване и експлоатация на основните типове инсталации за отопление и охлаждане. Надявам се, че би било интересно и полезно за хората, които искат и могат да четат с разбиране, а и ще се радвам, ако породи ползотворни дискусии, защото често „Повече глави мислят по-добре.“. В такива дискусии се раждат добри идеи, особено чрез споделяне на личен опит и познания, стига те да не са почерпани от „Четох някъде, че…“ или „Една леля на пазара ми каза, че…“

Сравнявам използваната от мен термопомпа земя-вода с 2 вида от най-масовите инсталации в България – климатици и котли на пелети или нафта при следните предварително зададени условия:

• Жилището – едноетажна дървено-панелна къща с много прозорци на южната фасада, 4 спални, енергоефективност клас „А“, отопляема площ 240 м2. Но по същия начин всеки може и сам да си направи сравнението за неговото конкретно жилище като провери и промени съответните параметри. Колкото по-слаба е термоизолацията на жилището, толкова по-високо ще са текущите разходи по отопление/охлаждане, което ще наклоня везните в полза на системата с най-високо КПД (термопомпа земя-вода), водещо до най-ниските текущи разходи по експлоатация.
• Периодът за сравнение е 10 години, отчитайки първоначалните разходи за инсталиране на съответната система „под ключ“ и очакваните текущи разходи за следващите 10 години за отопление/охлаждане на къща като моята.
• Данните за термопомпата в къщи са съвсем точни, останалите данни съм взел от техническите спецификации и ценовите оферти, налични на пазара, т.е. би трябвало да са достатъчно точни.
• Считам, че трябва да има както отопление, така и охлаждане, затова в системата с котле на пелети/нафта съм добавил и необходимия брой климатици, които служат както за охлаждане през лятото, така и за частично отопление през междинните сезони. Ако някому това не се харесва или мисли, че може и без тях, спокойно може да махне тези разходи.
• За по-ясно сравнение, от разходите за ток съм изключил обичайните разходи на жилището за ток (всичко без затоплянето на вода).
• За по-просто съм приел, че и трите вида инсталации няма да имат капитални разходи за ремонт през първите 10 години, а само превантивен сервиз/поддръжка веднъж годишно.
• За да не усложнявам излишно калкулацията, използвал съм текущите цени на ток, пелети и нафта. Тук биха могли да възникнат допълнителни съображения относно евентуалните бъдещи цени на енергоносителите. Според мен, най-разумно е да се очаква те да поскъпват, като фосилните би трябвало да поскъпват повече вследствие масовото ускорено внедряване на ВЕИ.

Тази калкулация съм направил на обикновен Ексел, може да се направи и на лист хартия с калкулатор и химикал, но ако някой се интересува, мога да му изпратя този конкретен екселски файл. Същата методика на сравнение може да се прилага за каквото и да е друго жилище.

Според тези калкулации най-евтиният възможен вариант е климатици и електрически бойлер 66,800 лева за 10 години. Следващияг е Термопомпа земя-вода с подово отопление (70,871 лева) и най-скъпо излиза котле на пелети/нафта (91,045 лева). Ако при него се махнат климатиците, предвидени за охлаждане и притопляне през междинните сезони, пак излиза 77,245 лева, само че не е ясно какво ще се прави през лятото и междинните сезони за притопляне.
Бих се осмелил да предположа, че с времето по-нататък общите разходи за термопомпата земя-вода ще стават все по-малки поради по-малката очаквана поддръжка, защото 1) там има най-малък брой движещи се части, практически само две циркулационни помпи; 2) за разлика от котлето работи в щадящ температурен диапазон (10-45 градуса) и 3) за разлика от климатиците цялата е разположена вътре в жилището.

Надявам се, че става достатъчно ясно, че наглед по-ниската първоначална инвестиция не винаги гарантира по-ниски общи разходи. Тук не обсъждам комфорта от постоянна и еднородна температура из цялото помещение, който предоставя подовото отопление, защото това може да се тълкува като субективно усещане. Не обсъждам също така и необходимостта при котлетата на пелети от товарене/разтоварване/складиране и редовно почистване на котлетата.

Свързани статии:

Шантав февруарски следобед (статия) От купчина стаи към единен и ефективен дом (статия) В очакване на студовете – дърво срещу бетон и тухла (статия) БНР Подкаст, Епизод 1: По следите на енергийния преход (видео)